17.11.2026 15:58

Не е необходимо всичко да зависи от директора

Bulharsko Фондация „Заедно в час“ Autor neuvedený
Соня Маринкова, директорка на СУ „Иван Вазов“ в Своге, разказва как програмата „Училища за пример“ помага на училището с около 500 ученици да изгради по-сплотен екип и да насърчи учителите да поемат инициатива и отговорност. След одобрението си училището включи 14 от общо 52-ма служители в седемдневно лятно обучение, а менторската подкрепа помогна на екипа да планира заедно, да наблюдава уроци и да си дава обратна връзка. Учителите все по-често работят съвместно и използват групова работа в клас, развивайки у учениците уменията за учене и социално-емоционалните умения, особено сътрудничеството.
AI zhrnutie

Разговор с директорката на СУ „Иван Вазов“ в Своге Соня Маринкова за това как програмата „Училища за пример“ помага на екипа да работи по-сплотено и учителите да поемат повече инициатива и отговорност. Тя разказва за първите промени в сътрудничеството между учителите и работата с учениците.

Как програма „Училища за пример“ помага на директора на СУ „Иван Вазов“ – Своге, Соня Маринкова, да изгради по-сплотен екип и да насърчи учителите да поемат инициатива и отговорност.

Какво накара едно голямо училище с около 500 ученици да се включи в програмата „Училища за пример“ и каква промяна търсехте?

Когато станах директор, участието в „Училища за пример“ беше едно от нещата, които много исках да се случат. Познавах възможностите на програмата и още през първата си година кандидатствахме, но не бяхме одобрени. Тогава бях малко разочарована, но впоследствие си дадох сметка, че екипът още не беше готов да поеме тази отговорност. Аз бях нов човек в училището, все още не се бяхме сработили с колегите и това, че аз исках промяната, не означаваше, че всички я искат.

Неуспешното първо кандидатстване ми помогна да погледна по-осъзнато на процеса, без да изгубя ентусиазма си. През следващата година работихме по национални програми, изградихме международно сътрудничество по „Еразъм+“, обновихме STEM кабинетите и изпълнихме доста други проекти. Тогава стана ясно, че колкото и да се развива училището, не бива да спираме. Модерната база, технологиите и проектите не са достатъчни. Най-важни са хората, учителите, техният професионализъм и отношението им към учениците.

Съвременните деца имат различни интереси и потребности. Учителят вече не може да бъде само добър специалист по предмета си. Нужен му е по-широк набор от умения, за които не винаги сме подготвени. Вярвах, че програмата ще ни даде насоки, методи и инструменти, с които да подобрим учебния процес и да направим учениците по-активни. На следващата година кандидатствахме отново и тогава вече бяхме одобрени.

Знате ли, че програма „Училища за пример“ помага на училищата целенасочено да създадат силна визия и стратегия как да я постигнат. В процеса училищата работят заедно с опитен ментор, който им помага да откриват слепите си петна и да използват силните си страни.

Научете повече за програмата!

Участието е безплатно за училищата.

Как екипът прие участието в програмата и каква беше ролята на ментора в началото?

Първата ми реакция, когато разбрахме, че сме одобрени, беше: „Много хубаво, искахме го и го постигнахме, но сега какво следва?“ Ежедневната работа в училището е изпълнена със срокове и текущи задачи. Притеснявах се дали ще можем да отделим достатъчно време за дейностите по програмата.

Другото ми голямо притеснение беше нагласата на колегите. Дали са готови да се променят и да приемат външен поглед към работата си? Дали действително искат да участват, или приемат програмата като наложен ангажимент?

Някои колеги очакваха, че ще получим готови решения, които просто да приложим в класната стая. Това обаче не се случи и именно в това е силата на подхода.

А най-ценното нещо в програмата е менторът. Още с първото посещение нашият ментор Първолетка Станева донесе нов живот в училището, страховете и притесненията ни започнаха да изчезват. Тя влезе в часовете ни, след това разговаряхме и обсъждахме видяното. Тя ни помогна сами да открием какво вече правим добре и къде имаме нужда да работим по-сериозно.

Посещението ѝ донесе спокойствие и увереност, че сме насочени към правилните области. Екипът, включен в програмата, започна да работи по-сплотено. Първоначално се страхувахме, че програмата просто ще ни натовари с още работа, а разбрахме, че целта ѝ е да ни покаже как да работим по-добре.

Какво се промени в екипа след лятното обучение?

Обучението беше в последните дни на август и първите дни на септември, точно на прага на новата учебна година. Продължи седем дни, а ние пътувахме всеки ден от Своге до Банкя. Бяхме 14 души от общо 52-ма в училищния екип. Това беше сериозен ангажимент и в началото не всички бяха ентусиазирани. Хората прекъсваха последните си летни дни и се включваха в много интензивна работа.

Постепенно обаче осъзнахме, че тези дни ни сплотяват. Видяхме, че сме част от голяма общност и че други училища преживяват същите ежедневни трудности. Разбрахме, че не сме сами. В същото време нашият собствен екип се сближи. В училищното ежедневие рядко имаме време да се изслушаме и спокойно да обсъждаме работата си. По време на пътуванията, общите обеди и разговорите след занятията се опознахме по различен начин.

Това остана и след обучението. Колегите започнаха да се събират след часовете, да обсъждат планираните уроци и да си помагат.

Кандидатствайте за „Училища за пример“

С какво обучението беше най-полезно за Вас лично като директор?

Най-важното осъзнаване беше, че не съм сама и че не е необходимо всичко да зависи от директора. Около мен има хора, които са готови да поемат отговорност, да носят идеи и да ги реализират. Видях, че споделеното лидерство не е само теория, а може да бъде приложено в нашето училище.

Започнах повече да се доверявам на колегите и да споделяме отговорността за общата посока. Изградихме по-силно доверие помежду си. Много полезно за мен беше и обучението как се наблюдава урок и как се дава развиваща обратна връзка. Пренесох това в контролната си дейност като директор. Обратната връзка вече е не просто оценяване, а начин колегата да види силните си страни и следващата стъпка.

Как наученото вече се отразява на работата на учителите и на учениците?

Още сме в началото и не бих казала, че имаме големи измерими резултати, но виждам малки и много ясни сигнали. Промяната личи в погледа на учителите, когато излизат удовлетворени от часа. В коридора чувам ученици да казват: „Беше много яко“ или да питат кога отново ще работят по групи.

На лятното обучение избрахме две групи умения, които искаме да развиваме у учениците – умението за учене и социално-емоционалните умения, като поставихме особен акцент върху сътрудничеството. Колегите започнаха да използват повече работа по групи и да насърчават децата да си помагат и да учат заедно.

Интересното е, че практиката, която искаме да пренесем в класната стая, първо започна да се случва между самите учители. Те все по-често планират заедно, обсъждат урока и поведението на учениците, наблюдават се и си дават обратна връзка. Обучителите първо приложиха тези принципи върху нас като екип, а сега ние ги пренасяме към учениците.

Наскоро влязох в час по математика, в който децата работеха по групи. Те бяха толкова съсредоточени, че дори не забелязаха влизането ми. За мен това е силен знак за истинска ангажираност.

Какво бихте казали на директори, които се колебаят дали да кандидатстват в „Училища за пример“?

Колебанието е разбираемо, защото програмата изисква сериозна ангажираност. Има обучения, индивидуални и екипни задачи, време за наблюдение и обратна връзка. При голям екип е предизвикателство дори да събереш всички хора на определени дати и да осигуриш заместване по време на обученията.

Но задачите не са случайни. Те са замислени така, че да държат хората заедно, да ги карат да обсъждат и да работят като екип. Програмата е много добре структурирана и организирана. При всяко наше притеснение получаваме ясна подкрепа, а менторът не дава готова рецепта, а ни помага сами да намерим най-подходящото решение, стъпвайки върху силните страни на училището.

Още сме в началото на нашия път, но мога да кажа, че програмата се оказа по-добра от очакванията ми.

Как бихте обобщили първите месеци от участието си в програмата?

„Училища за пример“ не е поредното кратко обучение. Това е дълъг и отговорен процес, който изисква екипът да се ангажира истински. Още от лятното обучение до менторските посещения всичко е подредено и обмислено, а неизвестното постепенно се превръща в яснота.

Първите положителни промени виждам най-силно в училищния екип. Учителите започнаха да спират за момент в забързаното ежедневие и да се питат: Как се справяме? Какво можем да подобрим? Как се чувстват учениците? Какво училище искаме да бъдем?

Когато сътрудничеството стане естествено между възрастните, няма как постепенно да не се появи и в класните стаи.

Кандидатствайте сега


https://zaednovchas.bg/sonya-marinkova-ne-vsichko-zavisi-ot-direktora
Autor
Kontaktná osoba
Мария Дойкова

Spoločnosť / Organizácia
Фондация „Заедно в час“
Stiahnuť
Zdieľať