Комплекс за медицинско знание, история и иновации отвори врати в МУ-Пловдив

Роботът Пепър от ОУ „Кочо Честеменски“ влезе в ролята на водещ, заедно с ректора, за да приветстват гостите. Той донесе и ножиците за прерязване на лентата по примера на хуманоидния робот, подал топката на тазгодишното Световно първенство по футбол.

„Радостен съм, че успяхме да завършим този проект за развитие на университетската инфраструктура, който разширява възможностите за обучение и научна работа, създава съвременна среда за практическа подготовка чрез медицинска симулация и осигурява условия за опазване и популяризиране на медицинското наследство. В изграждането и оборудването на Комплекса за медицинско знание, история и иновации са вложени 9 млн. евро – собствени средства на университета. Не ни беше лесно, но успяхме“, каза ректорът проф. д-р Ангел Учиков.

Проектантите на сградата – арх. Димитър Ахрянов и арх. Христо Пелтеков, заявиха, че истинския облик на сградата ще създадат всички преподаватели и студенти с лекциите, разговорите, трудните изпити, успехите, мечтите. „Чест е да си архитект на сграда, символ на иновациите и традициите“, казаха архитектите.

Сред гостите на събитието бе и правнукът на благодетеля Димитър Кудоглу – Пенчо Братанов, който благодари на МУ-Пловдив, че съхранява част от завещаното от големия дарител. Братанов връчи на ректора проф. д-р Ангел Учиков, на кмета Костадин Димитров и на зам.-ректора доц. Веселина Кондева плакети по повод 164 години от рождението на Кудоглу.

Лентата на новата придобивка прерязаха ректорът проф. Учиков, кметът Костадин Димитров – официален гост на събитието, и двамата архитекти.

Водосвет за новата сграда бе отслужен от Негово преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, който пожела успех на академичното ръководство и на студентите, които ще ползват базата.

Новата централна библиотека е разположена на първия и втория етаж на сградата със зони за потребители с 230 места, библиотечно-административен сектор и книгохранилище. „Обособени са места самоподготовка и индивидуална работа, тиха читалня за студенти, зала за преподаватели и докторанти, шумоизолирани кабинети за екипни дейности. Предвидени са пространство за обучения и зони за отдих“, обясни директорът на Библиотечно-информационния център Мая Урумова. За нуждите на потребителите са осигурени 48 компютъра със сензорни дисплеи, техника за печат и дигитализация. Внедряването на два RFID терминала за самообслужване дава възможност самостоятелно да заемат и връщат книги. Физическите и електронните колекции, научните бази данни, образователните платформи, онлайн каталогът и интегрираната услуга за търсене са обединени в обща информационна среда за отдалечен достъп.

Симулационният център разполага с 30 симулационни зали, включително операционни, родилни и гинекологични, болнични и педиатрични, манипулационни, както и зали за виртуална и смесена реалност. Гостите останаха впечатлени от Спешния сектор с реална линейка и центъра за медицински манипулации, от високотехнологичните хирургични симулатори, симулаторите с виртуална реалност и таск тренажорите. „Платформата Body Interact симулира взаимодействието лекар-пациент възможно най-достоверно“, обясни директорът на центъра доц. Милена Сандева.

Музейната експозиция е разположена на първия етаж и представя не само историята на медицината като знания, инструменти и лечебни практики, а и историята на хората и институциите, чрез които са се съхранявали, развивали и предавали на поколенията, обясни директорът на Департамента за езиково и специализирано обучение доц. Димитър Мирчев, под чието ръководство е музейната сбирка.

Новото пространство не просто събира вещи и експонати, а дава възможност за цялостно преживяване. С натискане на бутон потребителят може да чуе разказ за съответния артефакт на български или на английски език, изложен във витрината пред него. Всеки монитор разполага и с технически приспособления, които дават възможност на хора със слухови нарушения да се запознаят с находките.

Особено впечатляваща е възстановката на римски фамилен гроб от края на II и началото на III век – оригинален градеж с ломени камъни, слепени с хоросан. Той е открит при ремонтни дейности на територията на университета и е свидетелство, че МУ-Пловдив се намира върху части от западния некропол на Античен Филипопол.

Повече от 200 гости от цялата страна разгледаха Комплекса.