Честит Ден на народните будители!
Идентификации: Денят на народните будители се почита като празник на делото на учители и духовни водачи, които са изградили българския дух и Възраждането. Той включва историческо развитие на празника, връзки с образованието и науката и традиционни награждавания в БАН и медиите. В рамките на събитията се отбелязват 170 години от рождението на Райна Княгиня и годишнини свързани с Априлското въстание, с акцент върху научни и културни посттъпки и признание за журналистически постижения. Честит празник!
Честването на делото на народните будители – личности, допринесли изключително много към изграждането на българския дух, строители на българското Възраждане – изразява преклонението на българина пред делото на учителите и духовните водачи на нацията.
Много преди официалното обявяване на този празник със закон, българите почитат своите будители и ги канонизират като светци в своята историческа памет. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, както и че 9 години преди Освобождението на България – през 1869 г. – се създава Българското книжовно дружество, което полага основите на Българската академия на науките.
За първи път Денят на народните будители – 1 ноември, е отбелязан в Пловдив през 1909 година. Дотогава на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски. През 1922 година, по предложение на министъра на народното просвещение – Стоян Омарчевски, Народното събрание обявява 1 ноември за празник на всички „заслужили българи“. От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва този ден и като Ден на българската наука.
Българската академия на науките отбеляза Деня на народните будители с тържествено събрание, което се състоя на 30 октомври 2026 г. в зала „Проф. Марин Дринов“. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева отправи празнично обръщение. Тя припомни, че годината преминава под знака на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание. Българската академия на науките прие за своя отговорност достойното отбелязване на тази знаменателна годишнина, каза още председателят на БАН.
По традиция в празничния ден академичната общност обръща поглед към събития или ключови исторически фигури, оставили ярък отпечатък в националното ни самосъзнание. Тази година се отбелязват 170 години от рождението на Райна Княгиня – знаменосец на Априлското въстание, но и изключителен будител, акушерка и просветител. Академично слово за Райна Княгиня изнесе академик Ячко Иванов.
На тържественото събрание в БАН присъства министърът на културата Евтим Милошев. Той поздрави учените в навечерието на Празника на народните будители и им пожела да пазят националните идеали.
Tрадиционните отличия „Награда на БАН за журналисти“ на Управителния съвет на БАН бяха връчени в категорията „Електронни медии“ на:
- Ани Костова, водещ на предаването „Следобед за любопитните“ по програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. Припомняме ви, че само преди дни тя и нейният екип гостуваха на Института по математика и информатика. Тук може да чуете интервютата с чл.-кор Петър Бойваленков, академик Юлиан Ревалски, проф. Величка Милушева, проф. Емил Колев, доц. Милена Добрева, д-р Антони Рангачев и Теодора Гандова.
- Екип на предаването „България сутрин“ на телевизия Bulgaria ON AIR.
Специална награда за цялостно дългогодишно отразяване дейността на БАН получи Любчо Нешков, агенция БГНЕС. Носител на престижното отличие „За правилна и богата българска реч в журналистиката“ е Иво Иванов – журналист в радио “България“ на БНР.
По време на тържеството в БАН председателят на Съюза на учените в България проф. Диана Петкова връчи и годишните награди за високи научни постижения на СУБ.
Честит празник!
