Работата с бежанци и смисълът да помагаш
Práce se здравoumi a smysl pomáhat se ukazuje skrze příběhy Linda Auanisové z Rady žen uprchlíků: od malých, ale významných gest, která dávají naději dětem (nové míče, sdílení školních potřeb) až po náročné situace bezmocných rodin a dětí bez doprovodu. Text zdůrazňuje, že terénní práce může vést k vyhoření, a že motivace pochází z malých okamžiků s dětmi, které dávají smysl a sílu pokračovat, spolu se zásadou péče o sebe, aby nedošlo k vyčerpání. Důležitá je dlouhodobá snaha vytvořit komunitní centrum, podporovat integraci a práva dětí, a motivace lidí z řad dobrovolnic k blízkému kontaktu s dětmi jako klíč k pozitivní změně.
Историята на Линда Ауанис от Съвета на жените бежанки.
Линда започва с една от историите, които са оставили белег в нейното сърце, а именно тази на момче, което един ден пристига при нея и със себе си носи само една почти разпадаща се, изтъркана топка. Оказва се, че я носи още от Сирия. За щастие, само два дни по-рано дарител бил оставил чисто нова футболна топка в офиса. “Дадох му я и никога няма да забравя трепета и радостта в очите му.” сподели тя. Тези малки жестове имат огромно значение. Детето не изоставя старата топка, тя носи спомени, но новата символизира надежда и ново начало.
Работата на терен често изправя екипа и пред тежки реалности. „Работим с уязвими семейства с много тежки съдби. Досегът до тези истории често води до прегаряне. Понякога губиш смисъла и се питаш дали наистина си помогнал.“ Именно затова моментите с децата са толкова важни – те връщат усещането за цел. Пример за това е времето на коледните кампании, които организацията провежда всяка година. „Чрез подаръците комуникираме с децата и техните семейства, обясняваме какво е Коледа, как се празнува в България. Това са моменти, които много зареждат целия екип.“
Сред историите, които носи със себе си, има и тази за едно 13-годишно момиче, пристигнало в България в края на есента. Заради закъснялото записване в училище за него нямало учебници. „Майката идваше всяка седмица и ни караше да снимаме страници от чужди учебници. В един момент разбрахме какъв е проблемът.” Семейството нямало възможност да отдели пари за нови. Тогава на помощ идва един от основателите на таекуондо клуб Херея, който организира кампания и с помощта на целия клуб успяват да съберат парите. Вълнението и ентусиазма в очите на детето, когато ги получава са безценни.
Най-тежки обаче остават случаите с непридружени деца. Разказва за едно осемгодишно момче, което трябвало да остане само в България, докато роднините му заминават към Германия. Бил дълъг и болезнен ден, в който екипът се опитвал да обясни на детето защо не може да тръгне с близките си. „То не разбираше защо трябва да остане само. След като социалните работници го отведоха на сигурно място, затворихме вратата и просто се разплакахме.“ След време майката пристига в България, а връзката с детето остава жива. „Пращахме му малки подаръци, но по-важното беше посланието, че го мислим и че е в сърцата ни.“
Тази работа неизбежно променя всеки, който се докосне до нея. Кара те да видиш живота отвъд собственото си ежедневие. Напомня ти колко ценни са обикновените неща „Отваря ти съвсем други перспективи за света. Понякога забравяме да се радваме на малките неща – че семейството ни е заедно, че можем да седнем на една маса.“ В същото време тя изисква баланс: „Принципът е както в самолета – първо трябва да сложиш маската на себе си, и после да помогнеш на другите. Ако не се грижиш за себе си, идва прегарянето.“
Нейният път започва преди повече от двадесет години, когато самата тя вече живеела в България като бежанка. Заедно с други жени, преминали през трудната адаптация, решили да помагат на новопристигналите семейства. В началото били просто група жени, които превеждат, обясняват и подкрепят. После организацията започнала да расте. Днес тя не иска да бъде просто място за услуги. Те се стремят да създадат общностен център – пространство, където хората могат да дойдат да поговорят, да поплачат, да бъдат заедно. Организират доброволчески групи, уроци по английски и разговорен български, записват децата в училище и подкрепят семействата в интеграцията им.
В крайна сметка, най-важното послание към хората, които искат да работят в тази сфера, е просто: „Да са близо до децата. Ако загубят смисъла, да оставят административната работа и да седнат да играят с едно дете.“ Защото именно там, в тези малки моменти, се крие голямата промяна.
На въпроса как би описала хората, които работят за правата на децата, тя отговаря: „Много човешки. Хора с огромни, безкрайни сърца, в които има място за всеки.“
***
Съветът на жените бежанки в България е член на Национална мрежа за децата (НМД) – най-голямото обединение от над 140 граждански организации и активисти, които работят за детските права в България. Тази година Мрежата отбелязва 20 години от създаването си.
Повече от 20 хиляди деца и над 150 хиляди семейства годишно получават подкрепа от НМД и нейните членове.
Подкрепете ни с дарение тук >>nmd.bg/dari
Вижте най-значимите постижения на Национална мрежа за децата за изминалите 20 години
Още истории от сърцето на Мрежата:
Децата не разбират грижата? Няма проблем Прочети Най-неочакваната подкрепа идва на колела Прочети