Darik Business Review: България има повече гори от преди 65 години. Защо горят все повече?
Bulgarian forests cover about 39% of the country, with the timber stock more than tripling over 65 years to 750 million m3 (2025). Despite a positive assessment overall, forest health is deteriorating, with many stands being young and low-statured and requiring active management. Global and Bulgarian data show rising wildfire activity in pristine forests, while recent events in Pirin and Struma demand highlight links between forest condition and hydrological regimes, prompting renewed public and political debate.
2026 г. е рекордна за Европа по изгорели горски площи, а сезонът на пожарите все още не е приключил. Успоредно с това наводнения тази година взеха хиляди жертви в Непал, а водната стихия в Струмяни у нас предизвика остър обществен и политически дебат — много от коментиращите по темета посочиха сечите като основна причина. Ето какво показват фактите за българските гори.
Данни за горския фонд
Горите заемат около 39% от територията на България. Дървесният запас се е увеличил над 3 пъти за последните 65 години — от 243 млн. м³ (1960 г.) на 750 млн. м³ (2025 г.). Годишният прираст е 13.5 млн. м³, а добивът — 5.4 млн. м³, т.е. използва се по-малко от половината от прираста. Според Националния доклад за състоянието на околната среда състоянието на горите е добро, но се влошава. Издънковите и нискостъблените гори са 48%, а иглолистните култури — 26%. Това са недълготрайни насаждения, които изискват активна грижа, за да не деградират.
Историческият урок
Ако се върнем доста години назад, след Освобождението България е поразена от тежки поройни наводнения с човешки жертви. Решението тогава е програма за масово залесяване и създаване на инфракстурктура, стартирана от френския лесовъд Феликс Вожели заедно с български специалисти. Създадените по това време гори все още предпазват страната от ерозия и порои, но здравословното им състояние се влошава заради липса на текуща грижа.
Данни за пожарите: глобална тенденция
Данни на Global Forest Watch / World Resources Institute (Potapov et al., 2025), базирани на спътниково засичане на активни пожари (VIIRS), сочат следната тенденция за периода 2012–2024 г. (стойности спрямо средното ниво за 2012–2022 г.):
При горите като цяло активните пожари се задържат сравнително стабилно около и леко над средното ниво за периода — с колебания, но без изразен възходящ тренд.
При девствените, никога неексплоатирани горски масиви (гори без каквато и да е човешка намеса) картината е различна още от началото на периода: те показват много по-резки скокове и спадове — от 2018 до 2021 г. стойностите им се мятат между около 70% и 145%, докато при горите като цяло колебанията са много по-плавни (между 97% и 113%).
След 2022 г. поведението на девствените гори се променя качествено: вместо обичайното връщане надолу след пик, стойността расте две поредни години и достига над 220% спрямо средното за периода през 2024 г. — това не е еднократен скок, а траен възходящ тренд.
С други думи, точно горите без никаква стопанска намеса се оказват едновременно най-нестабилни през целия период и в последните години — най-застрашени от пожари в световен мащаб.
Данни за пожарите в България
Пожарът в Пирин тази година горя над месец, въпреки усилията на пожарникари, горски служители, доброволци и авиация, и бе овладян едва след първия сериозен дъжд. При гасенето му са бяха опънати километри маркучи заради силно затруднен достъп.
Наводнението в Струмяни нанесе щети и постави отново на дневен ред въпроса за връзката между състоянието на горите и водния режим. Властите съобщиха за масово съхнене на гори в Северна България — както при интродуцирани видове (акация), така и при местни сухоустойчиви видове (цер).
Цялата информация в сайта на Darik Business Review.
