Предложение за създаване на професионална мрежа на езиковите департаменти и звена в медицинските университети с цел съвместни образователни и научни инициативи, споделяне на опит и обмен на учебни ресурси направи доц. Димитър Мирчев в рамките на конференцията „Език и наука“, която се проведе в МУ- Пловдив. В пленарния си доклад директорът на Департамента за езиково и специализирано обучение посочи, че департаментите са стратегически посредник между медицината и хуманитаристиката, университета и света, клиничното знание и човека. Той представи обстойно ролята и мястото им в структурата на медицинските университети в България, основните направления в тяхната дейност – медицински английски и терминология, чуждоезиково обучение за български студенти, български език за чуждестранни студенти, езиково и специализирано обучение за чужди кандидат-студенти, физическо възпитание и спорт. Доц. Мирчев разгледа и ролята на изкуствения интелект в езиковото обучение като възможност за бърз достъп до информация и специализирани текстове, но отчете и рисковете при неточен превод, които могат да доведат до промяна на клиничното послание.
В програмата на третото издание на конференцията свои научни разработки представиха участници от медицинските университети в София, Варна и Пловдив, Медицинския факултет към Тракийския университет – Стара Загора, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и от Института по философия и социология при БАН.
Приветствие към участниците отправи проф. д-р Николета Трайкова – зам.-ректор по проектна дейност. „Съвременната медицинска наука се развива с изключителна динамика – появяват се нови понятия, технологии, терапевтични подходи и научни направления. Наред с това се променят начините, по които медицинското знание се комуникира – между изследователи и лекари, между преподаватели и студенти, между медицинските специалисти и пациентите, както и между различните научни общности по света. В тази среда езикът не е просто средство за предаване на информация. Той е инструмент на научното мислене, на професионалната прецизност и на отговорността. Ето защо грижата за езика е и грижа за качеството на обучението и научното знание“, са казва в поздравителния адрес на ректора проф. д-р Ангел Учиков.
На научния форум бяха дискутирани актуални проблеми от областта на общото и сравнителното езикознание, иновативни похвати в чуждоезиковото и специализираното обучение, връзката между медицината и хуманитарните науки и значимостта на латинския език в медицинското образование. Учените обсъждаха езиковите трудности при усвояване на английските глаголни времена от турскоговорящи студенти в подготвителен курс, формирането на комуникативна компетентност на чуждестранни студенти по дентална медицина, AI при създаване на аудиовизуални дидактически материали, ролята на генеративния изкуствен интелект в обучението по медицински английски, обучението по втори чужд език в чуждоезикова среда, полово диференцираната реч – японски феномен и неговите аналози в други езици. Метафорите за болка и болест в рекламата на лекарствени продукти, анатомичните и клинични термини в докторската дисертация на Петър Берон бяха сред други любопитни теми на презентациите от програмата.
„Днешната среща показва, че конференцията се утвърждава като значим национален форум за обмен на идеи и добри практики, а сериозното академично присъствие е свидетелство за необходимостта от наличие на пространство за споделяне и изграждане на професионални партньорства“, заяви доц. Мирчев и благодари на участниците и на ректорското ръководство за подкрепата.