НОВИЯТ РАМКОВ ДОГОВОР ВЛИЗА В СИЛА

По думите на д-р Брънзалов една от важните промени в извънболничната медицинска помощ е вкарването на нова диспансерна диагноза за пациенти с хронично бъбречно заболяване. „Там ще има много по-голяма свобода за общопрактикуващите лекари за предписване на адекватна терапия, за да намалеят болните, които стигат до хемодиализа”, обясни още той. Според него е ключово, че консултациите за профилактична и диспансерна дейност вече ще бъдат извън регулативния стандарт на лекарите.

Относно въвеждането на електронните рецепти, д-р Брънзалов подчерта, че те не изключват личния преглед. „Електронният документ не означава дистанционен, обаждане по телефона и поръчка към личния лекар”, заяви той. Председателят на БЛС уточни, че единственото изключение е за пациенти с трайна увреда, при които „роднина с подпис в кабинета може да верифицира, че са предписани дадени лекарства”, но само по отношение на терапията, без изследвания.

Финансовите параметри на договора обаче остават повод за критика от страна на лекарите. „Увеличението с 10%, което широко се прокламира, за нас е абсолютно недостатъчно”, коментира д-р Брънзалов. По думите му Лекарският съюз е настоявал за 25% ръст, тъй като цените не са вдигани от две години. „Няма как нещо да бъде качествено и евтино”, подчерта той, давайки пример с бюджетите за здравеопазване в Гърция и Австрия.

Д-р Брънзалов категорично отхвърли твърденията за задължително заделяне на 20% от приходите по клинични пътеки за лекарски възнаграждения. „Това са свободни съчинения, които никъде не са залегнали в рамковия договор”, заяви той. Според него е абсурдно да се говори за фиксирани 20%, при положение че в момента някои болници „дават над 80% от приходите си за заплати”.