Какво е EUDR.
Регламентът на ЕС за продуктите, несвързани с обезлесяване (EUDR — Регламент (ЕС) 2023/1115), забранява пускането на пазара на Съюза или износа от него на продукти, свързани с обезлесяване или деградация на горите след 31 декември 2020 г. Регламентът обхваща дървесина и продукти от дървесина, включително мебели, наред с още шест групи стоки (какао, кафе, палмово масло, каучук, соя, добитък).
За разлика от предишния Регламент за дървесината (EUTR, Регламент (ЕС) № 995/2010), който изискваше само доказване на законен произход, EUDR изисква и географско местоположение на конкретния парцел земя, откъдето произхожда суровината, и активна оценка на риска от обезлесяване.
Важно на входа: EUDR обхваща само продукти, изброени в Приложение I на регламента — по същество продукти, съдържащи дървесина (или друга от седемте обхванати суровини). Продукти, които не съдържат дървесина, не попадат в обхвата на регламента, независимо колко тясно са свързани с мебелното производство. Това има пряко значение за някои от членовете на БКДМП — виж раздела по-долу.
Членската маса на Камарата се разпределя приблизително така:
Това разпределение е ключово, защото EUDR засяга тези групи по различен начин — при някои изобщо не се прилага:
Доставчици на обков (метални или пластмасови панти, дръжки, крепежни елементи и подобни): EUDR се прилага само за продукти, изброени в Приложение I на регламента, и то само доколкото съдържат или са направени от една от седемте обхванати суровини (основната за нашия бранш е дървесина). Металните и пластмасовите компоненти не са обхваната суровина. Официалният документ дава точно тази логика в аналогичен пример: код по номенклатурата може да включва седалки от различни материали, но „само дървените седалки” са предмет на изискванията на регламента (FAQ 2.2). Ако Вашият продукт не съдържа дървесина (или друга обхваната суровина), най-вероятно изобщо нямате задължения по EUDR. Изключение би било само ако конкретен продукт съдържа и дървесен компонент (напр. дървена дръжка) — тогава само тази съставка е предмет на надлежна проверка от страна на този, който я вгражда в краен продукт.
Вносители на машини и оборудване за мебелната индустрия (дървообработващи машини, инструменти, съоръжения): Тук важи същата логика като при обкова. Машините и съоръженията са предимно метал, електроника и пластмаса — не са обхваната суровина по Приложение I. Внасянето, продажбата и експлоатацията на такова оборудване по правило остават извън обхвата на EUDR, независимо че крайната им употреба е обработка на дървесина.
Фирми за услуги (логистика, консултации, дизайн, транспорт и подобни): По правило доставчиците на услуги, които не притежават и не пускат сами продукта на пазара, нямат задължения по EUDR. Документът дава показателен пример: печатница, която единствено предлага печатни услуги, без сама да притежава и продава печатните изделия, „е доставчик на услуги без задължения по Регламента относно обезлесяването” (FAQ 2.10). Аналогично, транспортни, логистични или консултантски услуги към мебелната индустрия по правило остават извън обхвата — стига услугата да не включва самата фирма да пуска на пазара продукт от Приложение I от свое име.
Важна уговорка: Горното е общо тълкуване на принципите в документа, а не индивидуална правна оценка на конкретен бизнес модел. Ако бизнесът Ви комбинира услуга, обков или машини с продажба на собствен продукт, съдържащ дървесина (напр. дизайнерска фирма, която освен проектиране и продава готови мебели), съответната продуктова част пак попада в обхвата. При съмнение препоръчваме индивидуална проверка.
Тази група (ПДЧ, MDF, OSB, ХПЛ, шперплат, подови настилки, декинг, кантове и др.) е различна и от мебелните производители, и от дървообработвателите — затова заслужава отделно разяснение.
Решаващият критерий е дали кодът по номенклатурата (КН/ХС) на продукта, който продавате, се различава от кода на продукта, който сте купили (FAQ 3.1.1):
И в двата случая не подавате собствена декларация за надлежна проверка — само пазите и предавате референтните номера, получени от доставчиците си (обикновено производителите на самите плочи). Важно е да изградите практика за отбелязване на референтните номера при получаване на стоката.
Регламент (ЕС) 2025/2650 въведе по-ясно разграничение между три категории субекти на задължения. Ролята Ви определя какви точно действия дължите.
Ако купувате дървесина или дървен материал, вече обхванати от декларация за надлежна проверка (например от български доставчик или от друга страна в ЕС), и ги преработвате в нов продукт от Приложение I с различен код по номенклатурата, Вие сте оператор надолу по веригата (Art. 2(15b) EUDR). Официалният пример в самия документ на ЕК е точно от нашия бранш: „Един производител на мебели, например, който продава дървени мебели, изработени от дървен материал, който вече е бил обект на задължения по Регламента относно обезлесяването, ще се счита за оператор надолу по веригата” (FAQ 3.4). Същата логика важи и за дървообработващи фирми, преработващи дървесина в плочи — плочите (ПДЧ, MDF, шперплат и др.) имат различен код от суровата дървесина/бичения материал.
Важна корекция спрямо предходни разяснения: Версия 5 на официалния FAQ (август 2026 г.) потвърждава, че операторите надолу по веригата и търговците — независимо дали са МСП или не — вече не подават собствена декларация за надлежна проверка. Това е промяна спрямо предишната версия 4 (април 2025 г., единствената налична в официален български превод), която все още изискваше от фирмите, които не са МСП, да подават собствена декларация с позоваване на предишни референтни номера. Регламент (ЕС) 2025/2650 (декември 2025 г.) премахна това изискване.
Съгласно версия 5, операторите надолу по веригата и търговците са длъжни да:
Фирмите, които не са МСП, имат едно допълнително задължение: регистрация в Информационната система (Art. 5(2) EUDR) — но не и подаване на собствена декларация.
Как точно работи получаването на референтния номер, ако купувате директно от добивна фирма, собственик на гора или дървопреработвател: Ако Вашият пряк доставчик е първичен добивник (оператор или МПО — виж раздела по-долу) или дървообработваща фирма, която самата е оператор, Вие сте т.нар. „първи оператор надолу по веригата”. Важно е да знаете: не сте длъжни активно да изисквате референтния номер — задължението да Ви го предаде е на доставчика (Art. 4(7) EUDR). Достатъчно е да го регистрирате, когато го получите. Добросъвестно можете да приемете, че доставчикът Ви не е оператор, ако не Ви изпрати номер — освен ако не знаете конкретно, че е такъв и не спазва задължението си, в който случай трябва да се въздържите от пускане на продукта на пазара (FAQ 3.5). На практика обаче е добра идея да имате стандартна практика за отбелязване на такива номера в документацията по доставките (фактура, придружителен документ), за да не се изгубят.
Търговец е лице, което предоставя на пазара продукт без преработка — например препродава готови мебели или плочи, без да сменя кода по номенклатурата. Задълженията са идентични с тези на оператора надолу по веригата (виж по-горе): събиране и пазене на информация за доставчици и клиенти, без собствена декларация за надлежна проверка; регистрация в Информационната система само ако не сте МСП.
Оператор е всяко физическо или юридическо лице, което в хода на търговска дейност за първи път пуска на пазара на ЕС продукт от Приложение I, или го изнася. Ако внасяте дървесина, плочи или обков, съдържащ дървесина, от държава извън ЕС — независимо коя точно е тя — Вие сте оператор за тази част от дейността си, независимо от размера на фирмата Ви. Ролята не зависи от конкретната държава на произход, а единствено от факта, че продуктът идва извън ЕС; конкретната държава влияе само върху нивото на риск при оценката (вижте раздела за надлежната проверка по-долу — държавите се делят на нискорискови, стандартни и високорискови), а не върху самата роля или основните задължения.
Задълженията на оператора включват пълна система за надлежна проверка (описана по-долу) и подаване на декларация за надлежна проверка (ДНП) в Информационната система на ЕС, преди продуктът да бъде пуснат на пазара или изнесен.
Възможна е и двойна роля: ако една и съща фирма едновременно внася суровина от страна извън ЕС и купува дървесина от ЕС за преработка, тя е едновременно оператор (за внесената част) и оператор надолу по веригата (за частта от ЕС) — документът дава точно такъв пример с дружество, което внася трупи и ги превръща в дървен материал, продаван на мебелен производител (FAQ 3.8).
Става въпрос за дървопреработващи предприятия, които освен купуват дървесина от други, и сами добиват част от суровината си (собствена гора или права за сеч). Това ги поставя в положение на двойна роля — точно казус, разгледан изрично в официалния документ (FAQ 3.8): една и съща фирма може едновременно да е оператор (за продукта, направен от собствено добитата дървесина) и оператор надолу по веригата (за продукта, направен от закупена вече обхваната дървесина).
Как работи на практика:
Ключово е коя страна по договора за сеч става собственик на отсечената дървесина в момента на добива — тя е операторът за тази дървесина (FAQ 3.12).
За частта от дейността си, в която е оператор (собствен добив), такава фирма може да се възползва от опростения режим за микро или малък първичен оператор (МПО), ако отговаря кумулативно на четири условия (FAQ 3.21, Art. 2(15a), Art. 4а EUDR): 1. е микро или малко предприятие (или физическо лице); 2. е установена в държава с нисък риск — България е класифицирана като нискорискова страна, така че това условие е изпълнено; 3. пуска продукта директно на пазара на ЕС, без посредник; 4. продуктът е добит от самата фирма (тя е първичен производител).
При изпълнени условия МПО ползва съществени облекчения:
Ако фирмата не отговаря на условията за МПО (например е над праговете за малко предприятие), тя е обикновен оператор с пълните задължения — виж раздела по-горе.
Ако основната Ви дейност е да купувате дървесина или дървен материал (от България или от ЕС) и да ги преработвате в мебели или плочи, най-важните практически стъпки са:
Терминологична бележка: официалният български превод на ЕК последователно използва „географско местоположение” / „координати на географското местоположение”, а не англицизма „геолокация”. В бранша „геолокация” се използва свободно като по-кратък разговорен вариант — и двата термина се разбират, но за официални текстове (сайт, документи) препоръчваме официалния превод.
За повечето членове на БКДМП (оператори надолу по веригата) това НЕ е Ваше задължение — географското местоположение на парцела е задължение на първичния добивник/оператор, който Ви е доставил дървесината, а не на преработвателя. Разделът по-долу е релевантен основно за членовете, които внасят от страни извън ЕС или сами добиват дървесина.
Проследимостта до парцела земя е централно изискване на EUDR за операторите. Те трябва да съберат географски координати на всеки парцел, откъдето произхожда стоката, преди пускане на пазара или износ:
За композитни продукти — какъвто е случаят с повечето мебели, съдържащи дървесен компонент — операторът трябва да предостави географско местоположение за всички парцели, от които произхожда дървесният компонент, използван в производствения процес. Точната формулировка от документа: „за съответните композитни продукти, като напр. внесени дървени мебели с различни дървени компоненти, операторът трябва да геолокализира всички парцели земя, където е произведена съответната стока” (FAQ 1.3). Не е достатъчно да се посочи само крайният доставчик на плочи или обков — освен ако не се позовете на предишна декларация, която вече съдържа тези данни. Важно е обаче: тази геолокация се отнася само до дървесния компонент — обков от метал или пластмаса не е предмет на надлежна проверка (виж раздела по-горе).
Данните могат да се събират чрез мобилни телефони и широко достъпни безплатни приложения (GIS), включително чрез спътникови снимки или снимки на терен с геолокационни данни и времеви печат.
Този раздел важи за оператори — тоест за членовете с внос от страни извън ЕС или собствен добив без МПО статут. Операторите надолу по веригата и търговците не извършват собствена надлежна проверка.
Операторите трябва да изградят и поддържат система за надлежна проверка, състояща се от три стъпки:
Ако необходимата информация не може да бъде събрана, операторът е длъжен да се въздържи от пускане на продукта на пазара или от износ — това е пряко изискване на регламента, а не препоръка за добра практика.
Операторите, снабдяващи се изцяло от държави или части от държави, класифицирани от Комисията като нискорискови, имат опростени задължения — не се изисква оценка и намаляване на риска, освен ако не получат конкретна информация, сочеща за проблем. Изискването за геолокация обаче остава без изключение.
Регистрацията се извършва директно в централната Информационна система на ЕС (модул на TRACES NT), поддържана от Европейската комисия. Процесът е в две стъпки:
Системата функционира съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/3084 на Комисията. Припомняме: операторите надолу по веригата и търговците се регистрират в системата само ако не са МСП — но не подават собствена декларация (виж раздела за трите роли по-горе). Операторите (вкл. МПО) се регистрират и подават декларация/опростена декларация.
Кой следи спазването в България: Компетентният орган за продукти от дървесина по EUDR е Изпълнителна агенция по горите (ИАГ).
Ролята на ИАГ включва:
Датите на прилагане не се отлагат допълнително — Комисията потвърди окончателния график:
Всички оператори носят отговорност за съответствието на продукта, който пускат на пазара или изнасят — включително ако несъответствието е резултат от неточна информация, подадена нагоре по веригата. При нарушение всеки участник във веригата, засегнат от съответната пратка, може да носи отговорност. Компетентните органи могат да прилагат временни мерки, включително спиране на пускането на продукт на пазара, докато трае проверка.
Източници: Официален FAQ на Европейската комисия за прилагането на EUDR (версия 5, актуализирана 21 август 2026 г.); Регламент (ЕС) 2023/1115; Регламент (ЕС) 2025/2650; консолидиран текст и обобщение — EUR-Lex.
Настоящият материал има информационен характер и не представлява правен съвет. При конкретни казуси препоръчваме консултация с компетентен юрист или с Изпълнителна агенция по горите.