Митническата реформа на ЕС е амбициозен преглед на начина, по който митниците функционират в целия ЕС-27. Реформата на действащия Митнически кодекс на Съюза (МКС) от 2016 г. е продиктувана от необходимостта от пълна дигитализация на митническите системи на ЕС и националните митнически системи, засилване на устойчивостта на международни политически и здравни кризи и осигуряване на по-голяма хармонизация при прилагането на законодателството на ЕС. Бързият растеж на обема на стоки с ниска стойност, преминаващи през митниците, допълнително увеличи необходимостта от модернизиране на митническите инструменти.
Първият важен етап от прилагането на митническата реформа на ЕС в областта на електронната търговия е промяната на митническия режим, която влезе в сила на 1 юли 2026 г. Стоки в пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 евро, които преди това бяха освободени от мита, вече не могат да се внасят безмитно и сега подлежат на временно мито от 3 евро на артикул. На 1 юли 2028 г. фиксираното мито ще бъде заменено от приложимото мито съгласно Общата митническа тарифа.
Митото от 3 евро става дължимо, когато бъде приета митническата декларация за допускане за свободно обращение на стоките в ЕС. Преводът зависи от канала за внос, използван за продажбата, и няма централен механизъм, чрез който пазарите да събират и връщат митото. Дали митото е включено в цената на онлайн артикула, начислявано е при плащане или се събира при доставка, в крайна сметка зависи от бизнес модела и логистичните споразумения на продавача или платформата. Отговорността за митническото задължение се разпределя чрез каскадна система, включваща платформи, продавачи, превозвачи или агенти, или други лица. Когато регистрацията за обслужване на едно гише за внос (IOSS) се използва от онлайн търговец на дребно или платформа, онлайн търговецът на дребно или платформата се счита за декларатор и следователно е отговорен за митническото задължение. Когато IOSS не се използва, потребителят на специални пощенски договорености става отговорна страна. Алтернативно, непряк митнически представител, обикновено превозвачи, ще действа като декларатор. Трета страна може да бъде отговорна в държавите членки, където това е разрешено. Във всеки случай клиентът не трябва да бъде длъжник. На практика договорните споразумения между онлайн продавачи или платформи и доставчици на логистика ще определят условията за доставка и плащане.
Митото от 3 евро се прилага за всеки ред артикул в митническата декларация; следователно точната информация и данни ще бъдат важни при изчисляването на приложимото мито. Необходимите данни относно класификацията, описанието и, където е приложимо, произхода, количеството и преференциалната ставка на артикулите могат да варират в зависимост от митническата декларация. Съответните митнически декларации са H1 за внос по стандартната процедура, H6 за пощенски потоци и H7 за артикули за електронна търговия по режима IOSS.
Вторият етап от прилагането на митническата реформа на ЕС за електронна търговия ще се осъществи на 1 ноември 2026 г., когато се очаква да влязат в сила две важни мерки.
Първата мярка е задължителното предоставяне на продуктови идентификатори (PID) за всеки артикул, целящо да позволи на митниците да получават и използват оперативна информация и информация за проследяване на веригата на доставки, улеснявайки идентифицирането на несъответстващи стоки. Ще има три вида PID: продуктов идентификатор на търговеца, определен от онлайн търговеца или платформата на всяка стока, предлагана онлайн; нестандартизиран референтен номер на продукта на производителя; и, където съществува, международен стандартизиран референтен номер на продукта. PID на търговеца и производителя ще бъдат задължителни, докато международно признатият PID може да бъде предоставен, когато е приложимо. Правилата за PID ще се прилагат за всички стоки, независимо от стойността им, въпреки че някои стоки, идентифицирани чрез списък със стокови кодове, ще получат специално третиране. Оторизираните икономически оператори се насърчават да предоставят PID по-рано; изискването ще стане задължително за всички останали оператори на 1 ноември 2026 г.
Втората мярка е нова фиксирана такса за обработка на стоки от електронната търговия, различна от митническото мито от 3 евро. Таксата за обработка е предназначена да дестимулира вноса на несъответстващи стоки и да компенсира митническите власти за усилията им за изграждане на капацитет. Вторичното законодателство, съдържащо оперативни подробности, все още не е прието, включително размера на таксата (очаква се между 2 и 4 евро), механизмите за изчисляване и превод, както и други елементи. Таксата за обработка на ЕС е предназначена и за хармонизиране на разнородните национални инициативи, насочени към ограничаване на несъответстващия внос. Някои държави членки на ЕС въведоха национални такси в началото на 2026 г., но по-късно ги премахнаха предсрочно поради непреднамереното отклоняване на търговските и вносните маршрути. Таксата за обработка в целия ЕС, очаквана на 1 ноември, би трябвало да насърчи сближаването към общо решение.
Ефектите от първата фаза на прилагане на реформата на Единния търговски кодекс (ЕТИК) от 1 юли 2026 г. ще станат по-ясни през следващите седмици и месеци. В дългосрочен план обаче реформата на ЕС ще промени коренно начина, по който предприятията взаимодействат с митническите органи в целия ЕС-27. Не само по отношение на фискалната отговорност, но и по отношение на споделянето на данни, съответствието, ИТ инвестициите и оперативната адаптация. Реформата на ЕТИК ще постави и по-голяма отговорност върху платформите, продавачите и другите икономически оператори, за да гарантират точността на митническите данни и съответствието на внасяните стоки. Поетапното въвеждане на новата рамка дава време на предприятията да се адаптират, но мащабът на промените означава, че подготовката трябва да започне много преди Центърът за митнически данни на ЕС да заработи за електронна търговия през 2028 г.