С прието на 27 август 2026 г. постановление на Министерския съвет се намаляват дневните норми за отстрел на пъдпъдък. За един ловец максимално допустимият брой птици дневно се намалява от 15 на 10, а при организирания ловен туризъм – от 30 на 10 птици.
Промените не включват намаляване на дневните норми за отстрел на гургулицата, които остават до 15 птици на ловец при организиран ловен туризъм. Това е особено тревожно на фона на драстичния спад на популацията на вида и факта, че България е сред страните с най-висок ловен натиск върху гургулицата в Европейския съюз.
Необходимо е предстоящите промени в ловното законодателство да бъдат основани на актуалните научни данни и да включват ефективни мерки за намаляване на неестествената смъртност на двата вида.
Според резултатите от Мониторинга на широкоразпространените видове птици популацията на пъдпъдъка в България е намаляла със 73,9% за периода 2005–2025 г.
Данните от докладването на България към Европейската комисия също показват негативна тенденция – 40,4% спад за периода 1980–2024 г. На европейско ниво специално проучване, възложено от Европейската комисия, отчита 54% спад на популацията на пъдпъдъка от 1999 г. насам по западния и централния миграционен път.
Особено уязвими са младите птици, при които се отчитат много ниски нива на оцеляване.
Въпреки тези данни през 2026 г. ловният сезон за пъдпъдъка и гургулицата в България започна още на 8 август. Това е най-ранният старт на ловния сезон за двата вида сред страните от ЕС, в които те се ловуват. Ранното начало означава, че ловният натиск попада в периода на размножаване и за двата вида, като могат да бъдат отстрелвани както млади птици, така и индивиди от все още размножаващи се двойки. Броят на отстреляните пъдпъдъци в България, за периода 2019 – 2024 г., варира от 215 271 до 455 304 птици.
Състоянието на гургулицата е не по-малко тревожно. Популацията по Централно-източния миграционен път е достигнала най-ниското си историческо ниво, като от 2003 г. насам е отчетен спад от 41%.
Снимка: гургулица, © Светослав Спасов
От 2021 г. насам популацията ѝ е намаляла с още 36 000 двойки, или с около 5%. Видът е определен като „Уязвим“ (Vulnerable) както в Европа, така и в глобален мащаб. В същото време България е водеща в ЕС по брой отстреляни гургулици за периода 2021–2025 г. Само през 2025 г. у нас са отстреляни около 40 000 птици.
Докато Румъния, Австрия и по-голямата част от Италия не ловуват гургулица през последните две години, България е единствената държава, посочена в анализа, в която броят на отстреляните птици се е увеличил през 2025 г. – макар и с 0,4%.
Предвид силно негативните популационни тенденции Европейската комисия препоръчва на държавите членки да предприемат превантивни и адаптивни мерки за устойчиво управление на пъдпъдъка и гургулицата.
Сред приоритетните мерки са:
Намаляването на дневната норма за пъдпъдъка до 10 птици е стъпка, но не е достатъчна мярка за овладяване на негативната тенденция. Липсват действия за ограничаване на броя на ловните дни, както и промени в началото на ловния сезон.
За гургулицата ситуацията е още по-притеснителна – липсват каквито и да е промени в дневната норма, въпреки че тя е една от най-високите в ЕС.
С оглед на предстоящите промени в Закона за лова и опазване на дивеча е необходимо началото на ловния сезон за пъдпъдъка и гургулицата да бъде отложено с поне един месец – до първата събота на септември. По този начин ще се намали натискът върху птиците по време на размножителния период и ще се увеличи преживяемостта на младите индивиди. Дневната норма за гургулица да бъде до 3 птици на ловец, включително при организиран ловен туризъм; дневната норма за пъдпъдък да бъде до 5 птици на ловец, включително при организиран ловен туризъм; да бъдат предприети допълнителни мерки за ограничаване на броя на ловните дни за пъдпъдък.
Предстоящите промени в Закона за лова са възможност България да предприеме реални мерки за възстановяване на популациите на пъдпъдъка и гургулицата, което е и в унисон с интересите на ловната общности за ползване и на двата вида.
Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) внесе становища по подготвяните промени в Закона за лова и опазване на дивеча и Правилника за неговото прилагане. От съществена важност е управлението на ловуваните видове да бъде адаптивно, да се основава на актуални научни данни и да отчита реалното състояние на техните популации в България и Европа.
Пълните текстове на становищата на БДЗП може да намерите тук:
Становище по: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча
Становище по: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча